Педро Алонсо Лопез е роден в Толмиа, Колумбия през 1949 година. По това време в държавата цари тотален хаос, ежедневно има масови прояви на вандализъм, убийства, грабежи и т.н. - 10 годишен период наречен по-късно “Ла Виоленция”. До такава ескалация се стига след убийството на популярния политик либералист Хорхе Елиецер Гайтан (Jorge Eliecer Gaitan) през 1948 година. През 1958 година , когато нещата утихват равносметката е следната: повече от 200 000 убити и щети за повече от 1 млрд. долара (курс на долара към 1958 год.).

Педро е седмото от тринадесет деца на бедна проститутка, чието основно средство за възпитание е юмрукът. Същевременно обаче , тя им дава подслон и храна , което е много по-добре от животът без дом, по улиците, където човешките права са химера и всеки е потенциална жертва. Според статистиката – броят на тежките престъпления от този период в Колумбия е 50 пъти по-висок от средния за света.

През 1957 година , майката хваща Педро в сексуални взаимоотношения ( по думите му, докосване по гърдите) със негова по-малка сестра и го изгонва от къщи – завинаги. Животът на улицата за 8 годишното дете е кошмар – без храна, без сигурност и постоянен страх. Но Педро има невероятен късмет – среща мъж, който му предлага подслон и грижи. Запътват се към дома на непознатия, но вместо там, те се оказват в изоставена сграда , където момчето е неколкократно зверски изнасилено и захвърлено обратно на улицата. По-късно “Звярът от Андите” ще сподели ,че този случай го е подтикнал към убийствата: “Той ме изнасили и аз реших да направя същото с колкото се може повече малки момичета.”

Несгодата учи – Педро става изключително параноичен – денем се крие по изоставени сгради, а нощем скришом се промъква за храна до кофите за боклук и местните сметища. Този начин на живот продължава около година , след което той се престрашава да пътува и да потърси по-добър живот – отправя се към Богота.

Столицата на Колумбия предлага по-големи възможности. Педро Лопез започва да проси храна по улиците и само след няколко дни късметът наистина му се усмихва. Възрастна американска двойка, постоянно живеещи в Богота, минава покрай него и потресена от недохранения му вид и горещите молби за храна, му предлага да го вземе със себе си. Така на следващия ден, той се събужда в собствена стая със закуска и възможността да се запише на училище след няколко дни.

Независимо от възхода в живота си, на някои хора им е писано да бъдат натискани към дъното. През 1963 година, на 12 годишна възраст, Педро е изнасилен отново – този път от учител в училището, в което учи. Страховете и параноята се връщат с пълна сила. Уплашен, той открадва пари от училищната каса и изчезва.

По улиците на Колумбия не са така бурни, както преди, а държавата е във възход – отварят се фабриките и много нови работи места. Педро Лопез обаче има минимално образование и ниска култура, което не му дава никакви други възможности освен да се върне към старите си занимания – да проси по улиците. С времето той се научава ,че освен да моли за това , което иска , може и да си го вземе. Така започва със дребни кражби, докато към 18тата си годишнина вече е станал изпечен крадец на коли. Не много дълго след това, той е арестуван , осъден и вкаран в затвора за излежаване на 7 годишна присъда.