|
Хладни вълни пред нозете ми.
Пролетен здрач, тишина.
Нежни надежди в сърцето ми.
В пясъка бяга вълна.
Ехо на песен забравена
иде от топлия мрак.
Плаче душа изоставена
там, на отсрещния браг.
И странен зов към нея носи ме
и през воала в полумрак,
морета виждам омагъосани
и виждам омагъосан бряг.
Мълчи душата. Небосводът
със същите звезди грей.
И всред алея на нощта
с неостаряващ слух долавям
зова на другата душа.
|