|
Всичко грееше с душа
аз мечтаех до насита
животът се беше
вселил във всичко.
Мислите ми се рееха
по непознати земи
по заскрежени планини
по ливади пълни с цветя
даващи аромат на всичко.
Видях те и всичко потъмня
денят свърши, настъпи ноща
животът си отиде и
аз останах сама.
Сама сред пъстоща
цветята увяхнаха
и всичко се срути
в краката ти.
Ти си сянка
бродища в нощта
взе всичките ми мечти
и ги скри в мрака.
Сега бродя след теб
като сянка на твоята сянка
сърцето тупти насила
а душата в нощта в умира.
|