Шаманизмът е нашата най-стара магическа и мистична традиция. От шаманизма са произлезли всички религиозни изкуства и магически науки. Шаманските традиции се практикуват все още във всички южни континенти - Австралия, Африка и Южна Америка. Среща се предимно в ловуващите общества, но се запазва също и в полууседналия селски живот, където приема повече характера на вещерството. Нахлуването на съвременната цивилизация почти е унищожило шаманизма в Северна Америка, Океания, Северна Азия и Арктическия кръг. Известно шаманско знание е оцеляло в Европейското вещерство, докато в Средния Изток шаманизмът се е погълнал от жреческите култове на класическите цивилизации.

Две заключения могад да се направят от едно изселдване на оцелелите шамански култури и от сведенията за онези, които вече са изчезнали.

Първо, въпреки огромната географска изолация между шаманските култури, те използват един и същи методи. Второ, шаманското знание е това, което съвременните магьосници се стремят да преоткрият. Основните принципи на магията, подобно основните принципи на науката, не се променят, но могат да се загубят. Шаманизмът представлява една много пълна магическа технология, което резюмира всички окултни теми. Ако човечеството иска по-скоро да разбере себе си, отколкото да се унищожи, то сега изпитва по-голяма нужда от тези способности, отколкото по всяко друго време от първия еон насам. Шаманизмът веднъж вече е направлявал човешките общества и ги е поддържал в равновесие с околната им среда за хиляди години. Цялият окултизъм е един опит да се възстанови тази изгубена мъдрост.

Шаманската сила не може да се натрупа постепенно, както при някоя друга технология. Един шаман би бил щастлив, ако неговите чираци направят някакъв прогрес отвъд собствените му постижения. Шаманските сили са толкова трудни за овладяване, че една традиция изисква постоянен приток на таланти, просто за да се предпази от израждане. Поради тази причина шаманите обикновено описват своята традиция като отклонила се от миналите величия. Само един необичаен, изключителен практик може да възстанови някои от по-легендарните умения.

Най-същественото за шаманизма е възприемането на един отвъден свят или поредица от отвъдни светове. Този тип астрално или етерично измерение, съдържащо различни сили и същества, позволява причиняването на реални въздействия върху този свят. Душата на шамана пътува в това измерение по време на екстатично или предизвикано от опиати трансово състояние. Пътуването може да се предприеме с гадателска цел, за лекуване на болест, за нанасяне на удар срещу врагове или за намиране на ловни животни.

Бъдещите шамани могат да бъдат предопределени за шаманското обучение или да бъдат доведени до него от някоя сила, присъстваща в шаманската култура. Посвещението изисква едно пътешествие в отвъдния свят, срещане с духове и преживяване на смърт - прераждане. в преживяването на смърт - прераждане кандидатът има видението, че тялото му е разкъсано, най-често от фантастични същества или животински духове, и после възстановено. Новто тяло неизменно съдържа една допълнителна част, често описвана като допълнителна кост или вмъкване на магически кварцови камъни, или понякога животински дух. Това преживяване нагледно символизира местонахождението на етеричното силово поле в тялото или прибавянето на различни допълнителни сили към него.

В повечето шамански системи тази етерична сила се излъчва за магии с къс обсег през областта на пъпа, макар че би могла да се изстреля през очите или ръцете. тя е идентична с Ци или Кундалини или аурата.

Шаманската традиция показва пълен асортимент от магически теми. Екзорсизъм и лекуване са главните умения, споделяни с обществото, и обикновено се предприемат в транс или екстатични състояния, по време на които се прави едно пътуване в отвъдния свят, за да се потърси лек. Магическата атака или защита може да се изпълнява за клиенти, аи смаите шамани често се бият помежду си за надмощие, като често приемат своите животински форми от отвъдния свят за тази цел.

Някои шамани развиват огромен физиологически контрол, с което устояват на крайна топлина, студ и болка. Ходенето върху жарава, в което изгарянето на плътта е неизбежно се предотвратява магически, е най-обикновена характерна черта за тази традиция и се среща по цял свят.

Срещата със света на духовете е най-обширна и включва различни духове на природата, животински и растителни същества, сервитори, сенките на мъртвите, сексуални същества като инкуби и сукуби, и обикнвено един рогат бог, дори и в земи къдетоняма рогати животни. Излизането в отвъдния свят се прави през опасно затръшващи се врати, подобни на съвременната концепция за Бездната. Сънят, също както и трансът, са важни методи за псотигнае на достъп до отвъдния свят.

Шаманските иструменти са най-разнообразни, но обикновено включват приспособление за вдигане на шум, такова като тъпан или дрънкала от змийски кости, за призоваване на духове и предизвикване на транс, също и различни силни предмети, най-често кварцови кристали. Необикновените традиции на шаманизма са първоизвора на всички окултни системи и към шаманизма трябва да се обърнем, ако искаме да съберем парчетата на магията - най-древната човешка наука, и да ги използваме отново